Кучето е може би най-предпочитаният домашен любимец. Всеки преди да си вземе куче е добре да се осведоми за подробно за породата и нейните особености. Съвсем различна са енергията и средствата необходими за отглеждането на малка подора куче и на голямо. 
Има признати четири породи български кучета, които са по-едри и са предназначени по-скоро за лов или за пазачи на стада. Това са български барак, каракачанска овчарка, българско овчарско куче и българско гонче.
 
Историята на Българският барак не е напълно изяснена, смята се, че с идването си на Балканите прабългарите довели със себе си кучета, които по описание приличат на съвременния барак. По-късно за развитието на породата допринасят и ловните кучета на османските турци. 
Българският барак е средно на ръст куче, което се характеризира с много твърд косъм и силно хармонично тяло с удължрна форма. То е изключително добър ловджия не само на дребен, но и на едър дивеч.

Корените на каракачанското куче водят към времето на траките. Сред основните занятия на някогашните обитатели на българските земи било овцевъдството и подобен род пазачи били необходими за охраната на техните стада. Каракачанското куче е живата легенда сред животновъдите, които се занимават тежкия занаят да отглеждат стада в планински и полупланински райони. Основната задача на това куче е да охранява стадата – овце, говеда, кози, от нападения на хищници и от крадци.
Формирането на породата продължава дълго. Обикновено каракачанското куче е шарено – на тъмен фон с бели петна или обратното. Това е помагало във всеки един момент овчарят да го локализира на фона на стадото си. В тъмнината на нощта при схватка с хищник – вълк или чакал, овчарят трудно би различил изцяло тъмно куче, за да му помогне. 

Българското овчарско куче е нова порода куче. Влияние върху създаването на тази порода е стремежът към създаване на много едро куче, подходящо по-скоро за градска среда и за киноложки изложби. За основа е използвана старата порода овчарско куче на номадите известна и днес като Каракачанско куче. Тя се отличава с ръст над средния, масивност, издръжливост, гъста козина, приспособима психика. На тази база е създадена тази нова порода. Няма данни екземпляри от новосъздадената порода да са използвани като традиционно пастирско куче. 
Българското гонче е най-популярната порода ловни  кучета. Тези кучета са се срещали още в древността на Балканския полуостров. През османското робство в България, Българското Гонче е било ценено много високо и ако е проявявало перфектни ловни качества, цената му се е определяла в злато. Българското Гонче, което е било разпространено предимно в Лудогорието, дълго време е било известно като Делиорманско, а също така и като Лудогорско Гонче. Днес кучетата от тази порода вече се наричат с едно име и то е Българско Гонче. Породата е призната от Международната федерация по кинология.