Сибирското хъски е една от най-известните и разпознаваеми породи в света. Тези кучета, още от древни времена са били ценни помощници на чукчите за теглене на шейни през снега, за лов и защита от хищници. Кучета от тази порода са пренесени в Аляска през 1909 г. за състезания с впрегнати кучета и скоро се утвърждава като постоянен победител. 
Грациозно куче с изправени уши и гъста мека козина, сибирското хъски е високо от 51 до 61 см при холката, (най - високата част на тялото, това е преходът между гърба и шията) и тежи от 16 до 27 кг. Обикновено е сиво, жълтокафяво или черно-бяло и може да има петна по главата, наподобяващи шапка, маска или очила. Изцяло бяла, черна или кафява козина се среща доста рядко. Очите са с бадемовидна форма, разположени леко косо, кафяви или сини на цвят. Срещат се кучета и с две различни очи. Носът обикновено е черен, но може да бъде и „снежен“ – черен с розови петна. Гръдният кош е добре развит, крайниците – мускулести, със здрави кости. Опашката е с формата на сърп и винаги е разположена точно над гърба, изправена нагоре. Козината е гъста, права и твърда, с плътен и мек подкосъм. 
Сибирското хъски е активно, независимо, палаво и игриво. Разбира се доста добре с други кучета и домашни любимци и е общително към непознати. Поради приятелския си характер сибиряците не са добри кучета пазачи. Породата се радва на хора от всички възрасти, но е твърде независима и силна, за да бъде подходящ спътник на деца или възрастни хора. Обучението на Сибирското Хъски може да се окаже предизвикателство дори за хора с опит в дресурата на кучета. Ако смятате, че не е по силите ви да обучите хъскито дори на основни команди, най-добре е да го дадете на опитен дресьор или на училище. 
Сибирското Хъски се нуждае ежедневно от физическо натоварване. Ако не се движи достатъчно, има вероятност кучето да се опита да избяга. Добре е в града винаги да е на повод, за да избегнете инциденти с други четириноги, както и вероятността любимецът ви да подгони друго, по-малко животно или изобщо да не се върне при вас, независимо от командите. 
Сибирското Хъски се нуждае от много протеини, може да се храни със сухи и консервирани храни (от висок клас) или с натурални продукти. Основната част от менюто му трябва да е съставена от месо. Препоръчително е телешко или пилешко месо, което не е мазно. Може да се храни също с риба, както и зърнени храни, зеленчуци и сварени яйца. Не е подходящо да се храни с прясно мляко, солено, пикантно, сладко, прекалено студени или много горещи продукти, както и свинско месо.
Своята слава породата сибирско хъски добива през 1925 година, когато  град Ном, Аляска, е изправен пред епидемия от дифтерия. Единственият серум, който може да предотврати това, се намира на 1600 км. Суровите зимни условия не позволяват лекарството да бъде доставено нито с влак, нито със самолет, единственият начин са кучешките впрягове. Лекарите знаят, че имат само 6 дни на разполжение да доставят лекарството преди то да загуби своите качества поради студеното време. Разстоянието е изминато за 6 дни при изключително тежки атмосферни условия - температури до минус 53 градуса, силен вятър, тежък почти непроходим терен и много хищници. По време на пътя част от кучетата са сменени .На 2 февруари 1925 година, кучешкият впряг воден от хъскито Балто влиза в град Ном, посрещнат като герой. Балто става знаменитост, но всъщност най-дългото и най-рискованото разстояние на пробега е изминато от впряга, воден от хъскито Того.