"Ще спечеля това дело или ще се извиня на всяко куче в Мисури", думите са на адвокат Джордж Греъм Вест (1830-1904) произнесени в съдебната зала през 70-те години на 19-и век.
Вест е един от най-видните адвокати и оратори на своето време. Работейки като адвокат в малко градче в Мисури той произнася една забележителна реч в съда, докато представлява свой клиент, чието ловно куче Old Drum е убито.
По време на процеса Вест игнорира всички показания и произнасяйки речта си "Възхвала на кучето" печели делото.
Господа от журито: Най - добрият приятел, който човек има в света, може да се обърне срещу него и да стане негов враг. Синът или дъщерята, които е отгледал с много любов, може да се окажат неблагодарни. Тези, които са ни най - близки и скъпи, тези на които се доверяваме могат да ни предадат. Парите, могат да бъдат загубени. Репутацията може да бъде пожертвана само за миг. Хората, които са склонни да паднат на колене, за да ни отдадат почит, когато успехът е с нас, може да са първите, които ще ни замерят с камък, когато ни застигне неуспех.

Единственият безкористен приятел, който човек може да има в този егоистичен свят, който никога не го изоставя този, който никога не се оказва неблагодарен или коварен, е неговото куче. То остава до човека в богатство и в бедност, в здраве и болест. Кучето ще спи на студената земя, където духат зимните ветрове и снегът се трупа, само и само да е близо до господаря си. То ще оближе ръкатата му дори и да не получи храна. То ще оближе раните, получени от сблъсъка с грубия свят. То ще пази съня на господаря, сякаш е принц. Когато всички други си тръгнат то остава. Когато богатството и репутациятата изчезнат, неговата любов не се променя. 
Ако се случи стопанинът му да остане без приятели и без дом за вярното куче ще бъде най-голяма награда да го придружава, да го пази от опасности, да се бори с враговете му. 
И когато дойде последният ден и смъртта вземе господаря му в прегръдките си и тялото му е положено в студената земя, без значение че всички други приятели ще продължат пътя си, там до гроба ще стои то, благородното куче, с глава между лапите, и тъжни, но винаги отворени, бдящи очи предани дори и в смъртта.