Веднъж кучето прекрачи ли прага на дома ви и вие вече сте друг човек. На дневен ред идват редица въпроси, които обикновените простосмъертни не разбират: "Коя суха харана е най-подходяща?", "Къде има парк за разходки в който мога да отида с куче?", "В кой хотел ще ни пуснат?", "Коя каишка е най-подходяща?" и куп други. 
Независимо дали имате или нямате куче обаче има филми, които разтопяват сърцето на всеки. Ето 4 от тях:

"ХАЧИКО"
Кучето от породата "Акита ину" е символ на верността към стопанина дори години след неговата смърт. Всъщност няколко са филмите по този сюжет, но лентата с Ричард Гиър е най-популярната. 
Ученик пише за своя герой Хачико - кучето на неговия дядо: кученце от японски манастир е пренесено  в Съединените щати с клетка, но изпада на гарата на малкото градче Бедридж в Роуд Айлънд близо до Провидънс. На път за дома, професорът по музика Паркър Уилсън го намира, лутащо се безпомощно около релсите. Страхът и съчувствието от вероятната му злополучна съдба на опасното място са причината да го вземе със себе си.  У дома съпругата му го посреща с неодобрение, но след провала в откриването на законния му собственик, дава съгласието си бездомникът да остане. Паркър се привързва към малкото куче от японската порода "акито". Семеен приятел от Япония разчита на каишката името Хачико, което в превод е щастливият номер "Осем". Паркър не успява да дресира кучето в традиционния смисъл, но японският приятел го уверява, че то ще му засвидетелства друг вид преданост и тя не закъснява. В продължение на година двамата създават необикновено  приятелство. Опознаването им не минава без смях и изненади, понякога и сериозни, но това още повече ги сближава. Запомнил маршрута, Хачико всеки ден изпраща Паркър до гарата и се връща вечер да го посрещне, за огромно изумление на жителите от целия град. Идва нещастен момент, в който професорът не се връща и кучето остава да го чака с дни, които се превръщат в години. Девет години Хачико търпеливо стои на гарата точно в 5 часа до последния влак с надеждата, че приятелят му ще се появи...Там, пред погледа на всички преминаващи, той мълчаливо изразява предаността си до своя край. 

8 ГЕРОИ
Изумителна история за истинско приятелство и вярност, вдъхновена от истинска история.
Във филма Джери Шопард в ролята Пол Уокър и осем невероятни и кучета от породите хъски и аляски маламут, чийто опитен водач е Мая – любимката на Джери са част от експедиция на Антарктида. Инцидент и рязко влошаване на времето принуждават Джери да остави кучетата сами за 6 месеца. 
Режисьорът Франк Маршъл сблъсква два типа герои – хора и кучета – и постига забележителни резултати. Усилията на изоставените кучета да си намерят храна и да се предпазят от замръзване са показани с впечатляващ реализъм. Съчетанието от композицията на кадрите, гледните точки на камерата и находчивия монтаж оставя впечатлението, че кучетата наистина общуват едно с друго. Две от тях умират, но въпреки че има много пречки Джери се връща и филмът завършва с щастлив край. 

КУЧЕШКИ ЖИВОТ
Разказвач в този филм е кучето Бейли, което също се опитва да отговори на въпроси, които хората си задават всеки ден. Израствайки заедно със своя стопанин Итън, двамата стават най-добри приятели. Бейли успява да помогне на Итън да преодолее своята срамежливост и да намери голямата си любов. Както самият Бейли казва: "Ако съм ви накарал да обичате някога, значи съм изпълнил мисията си."
Когато земният път на Бейли приключва се случва неочакваното: ще се прероди ли той и ще срещне ли отново своят първи човешки приятел?

КУЧЕ В ЧЕКМЕДЖЕ
Малкият Митко – Миташки дете на разведени родители, живее с майка си, вечно заета на работа, и по цял ден стои сам вкъщи. Мечтае само за едно нещо — да си има куче — истинско, не плюшено. Заедно с двама негови приятели, Андро и Стефан купуват от един крадец кучето Рошко за три лева и осемдесет стотинки и шест трамвайни билета. Тъй като Рошко е общо притежание, се редуват да го гледат и то така че родителите им да не разберат.
Най-привързан към кучето е Митко, той го храни и си играе с него, но кучето е закарано на село при баба му и дядо му. В големия град няма място, дори и само едно чекмедже, което да приюти най-добрия приятел на момчето.